Новогодишна изповед
Хиляди изгреви посрещнах,
хиляди залези изпратих.
Съдбата беше благочеста,
изгрева в душата си дочаках.
Спокоен съм, слънцето е в мен.
Сърцето ми гори, обича.
Не паднах от мрака покосен.
Животът силно ме привлича.
Желая на хората доброто,
да вярват в красиви мечти.
Да победят в душата злото,
да видят радост в своите дни.
Прегръщам ги с усмивка,
не се научих и да мразя.
Обичам ги без преструвка,
вечно искам да ги пазя.
Отива си днес една година
и ето, че нова се задава.
Ще я превърна във градина,
от нея рози да раздавам.
хиляди залези изпратих.
Съдбата беше благочеста,
изгрева в душата си дочаках.
Спокоен съм, слънцето е в мен.
Сърцето ми гори, обича.
Не паднах от мрака покосен.
Животът силно ме привлича.
Желая на хората доброто,
да вярват в красиви мечти.
Да победят в душата злото,
да видят радост в своите дни.
Прегръщам ги с усмивка,
не се научих и да мразя.
Обичам ги без преструвка,
вечно искам да ги пазя.
Отива си днес една година
и ето, че нова се задава.
Ще я превърна във градина,
от нея рози да раздавам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Георгиев Всички права запазени
