anabel7 (Албена Димитрова)
179 6855
2.10.2020 г., 15:47 ч.

Новогодишно 

  Поезия » Философска
713 12 18

Тази нощ ще затвори Земята поредна окръжност

в пируетен космически танц със сияйното Слънце.

Ще се скрият зад празнични маски душите ни скръбни.

Но с шампанско любовната жажда  дали ще залъжем?...

  

Ще пируват едни… А мнозина, останали гладни,

в паметта си ще ровят, дано се нахранят със спомен…

Ще ридае самотник… Двамина ще стенат на клада…

Някой - в къща-палат. Друг - на пътя, премръзнал, бездомен...

 

Впиват зъби излишества, липси, в сърцата човешки…

Кой негодник написа такава ужасна пиеса?!

И защо ли играем послушно сценария грешен,

а не върнем в живота си рая, с коварство отнесен?...

 

Нека злото в годината стара без страх да запратим!

Да излезем най-сетне от тези черупки себични!

Та нали сме чеда на Твореца - сестри сме и братя!

Да звънти в полунощ най-прекрасната дума - „обичам”!


 

Албена Димитрова

31.12.2019.

София.




 

© Албена Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??