Новогодишно
Тази нощ ще затвори Земята поредна окръжност
в пируетен космически танц със сияйното Слънце.
Ще се скрият зад празнични маски душите ни скръбни.
Но с шампанско любовната жажда дали ще залъжем?...
Ще пируват едни… А мнозина, останали гладни,
в паметта си ще ровят, дано се нахранят със спомен…
Ще ридае самотник… Двамина ще стенат на клада…
Някой - в къща-палат. Друг - на пътя, премръзнал, бездомен...
Впиват зъби излишества, липси, в сърцата човешки…
Кой негодник написа такава ужасна пиеса?!
И защо ли играем послушно сценария грешен,
а не върнем в живота си рая, с коварство отнесен?...
Нека злото в годината стара без страх да запратим!
Да излезем най-сетне от тези черупки себични!
Та нали сме чеда на Твореца - сестри сме и братя!
Да звънти в полунощ най-прекрасната дума - „обичам”!
Албена Димитрова
31.12.2019.
София.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Димитрова Всички права запазени
