26.06.2009 г., 14:07

Новото преброяване

1.3K 1 3

             Новото преброяване

 

Продадохме се евтино, народе!

Остана ни последно преброяване -

да се събудим от миража на Владичеството,

пред света да се покажем,

че мразим калта на старото бреме.

Нека напишем  история за нов народ,

който диша  от протегнатите си ръце,

за шепа невярващи със стиснали зъби.

С отрудените си и гладни пръсти.

Тръгни напред, народе, камъка строши на две!

Не крий в пазвата си гнусните плъхове,

а тропни с крак срещу гнилата си съдба,

въжето да опънем около

тиранина си опасен

и дезертира във някоя мрачна килия!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ДИМА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Почвата е веч готова,
    сейте, пролет дори грей -
    семето на право слово
    с време да класи и зрей.
    Ето нови дни настаха,
    те на смяна ви зоват...
    Уморените заспаха
    живите - те нека бдят."
    Пенчо Славейков по мотиви на своя баща

    И колко надежди спят летаргичен сън.Поздрави за стиха! 6
  • ЩЕ ВИДИИИИМ,АКО ВСИЧКИ КАТО ВАС ГОВВОРЯТ!
  • Да не стане само "Преброяване на зайците?...

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...