13.08.2006 г., 22:58

Новото средновековие

893 0 4

Новото средновековие

 

Когато ацтекската религия във мода се превръща;

А “кръвнина” на някои звучи им апетитно,

Когато този, който не е безучастен към това

що случва се днес по света,

във стих излее всичко - за да сподели –

а странни хора, за мене непонятни –

упрекват:

“ политика правиш ти,

и дивиденти опитваш се да трупаш...”

Тогава... не, не знам:

Как онзи, който хвърля бомбите,

не ви смущава,

война се води безчовечна, народи древни гинат,

нас хубаво ни е, нали?

Че и за стиха си мислим –

“Децата на парцали – как хубаво звучи!” ?!

                        !?.....................................

..............                           ...................................................................................

...................................

Кетцакоатъл вдига меча пак...

И кръв лее се по мрамора на храма –

Добре звучи, нали!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велин Евстатиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вместо да се възмущаваш на това кой какво не разбрал - напиши нещо ново.Така себе си тровиш с негативизъм. В онзи твой стих нямаше нищо за неразбиране, но явно не всички са го разбрали... Поздрав...
  • Знам, че е така, Златка, но нали точно това ме ядосва.
    Нищо двусмислено няма в "Безвреме", за да "не стигне" в "същия смисъл"...
  • Двойката не беше мое производство.
  • Един ядосан Велин. Момче, ти не разбра ли, че посланието, отправено от теб или от друг, не винаги стига в същия смисъл до читателя.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...