Aug 13, 2006, 10:58 PM

Новото средновековие

  Poetry
895 0 4

Новото средновековие

 

Когато ацтекската религия във мода се превръща;

А “кръвнина” на някои звучи им апетитно,

Когато този, който не е безучастен към това

що случва се днес по света,

във стих излее всичко - за да сподели –

а странни хора, за мене непонятни –

упрекват:

“ политика правиш ти,

и дивиденти опитваш се да трупаш...”

Тогава... не, не знам:

Как онзи, който хвърля бомбите,

не ви смущава,

война се води безчовечна, народи древни гинат,

нас хубаво ни е, нали?

Че и за стиха си мислим –

“Децата на парцали – как хубаво звучи!” ?!

                        !?.....................................

..............                           ...................................................................................

...................................

Кетцакоатъл вдига меча пак...

И кръв лее се по мрамора на храма –

Добре звучи, нали!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велин Евстатиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Вместо да се възмущаваш на това кой какво не разбрал - напиши нещо ново.Така себе си тровиш с негативизъм. В онзи твой стих нямаше нищо за неразбиране, но явно не всички са го разбрали... Поздрав...
  • Знам, че е така, Златка, но нали точно това ме ядосва.
    Нищо двусмислено няма в "Безвреме", за да "не стигне" в "същия смисъл"...
  • Двойката не беше мое производство.
  • Един ядосан Велин. Момче, ти не разбра ли, че посланието, отправено от теб или от друг, не винаги стига в същия смисъл до читателя.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...