19.05.2013 г., 17:28

Нужни са ми само две дози истина...

812 0 1

Нужни са ми само две дози истина,

две дози, но ударни, венозни.

Нужна ми е само една усмивка,

една, но истинска, от която кръвното се вдига.

 

Нужен ми е донор,

но такъв, който въпроси не задава,

който любов не проси,

а търпеливо чака.

 

Нужна ми е и като че ли малко страст,

но такава, от която не боли,

от която бузките се зачервяват,

а сърцето все по-бързо тупти. 

 

Нужен ми е аромат на мъжка сила,

аромат, от който да не спя,

нужна ми е и една ръка игрива,

която цяла нощ да ме върти.

 

Нужна ни е малко водка,

водка, за да не горчи,

след водката - разходка,

по-добре мълчи!

 

Нужна ми е тръпка,

за да се усетя жива аз,

нужна ми е тръпка,

която пеперудите да възкреси.

 

Нужна ли е връзка?!

Не е нужно да сме "нас".

Просто като джентълмен се дръж

и целувай във захлас.

 

Нужна ми е истина,

дори болезнена да бъде тя,

нужно ми е в нещо да повярвам,

направи ми този жест!

 

Подари ми време,

подари ми цигарен дим и дозички кафе,

подари ми нощен душ,

подари ми две ръце.

 

Подари ми себе си,

нужен си ми ти...

защо, кога и как...

нека да не знаем...!!!

 

 

                                                                                            25. 02. 2013 г. (на Д.)

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Генешка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...