12.11.2011 г., 22:50 ч.

Някога 

  Поезия » Друга
445 0 2

Някога рисувах с очи,

а сега в тях има само сълзи.

Някога пеех със глас,

а сега викам от бяс.

Някога бях дете и играех навън,

а сега гледам живота като на сън.

Някога заспивах щастлива и сънувах цветя,

а сега заспивам с тъга и сънувам единствено нощта.

Някога в сърцето ми имаше светлина,

а сега там е пълно със самота...

Някога ще се върне ли, кажи,

или са обречени моите дни?

Някога бледа мечта.

Някога живот отвъд реалността.

© Алексия иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Вярвай,че след всяко лошо идва и добро!Хареса ми!
  • Няма да се върне, но не са обречени дните ти! Идват нови по-красиви и по-щастливи Поздрав! Хареса ми
Предложения
: ??:??