Някога
Някога рисувах с очи,
а сега в тях има само сълзи.
Някога пеех със глас,
а сега викам от бяс.
Някога бях дете и играех навън,
а сега гледам живота като на сън.
Някога заспивах щастлива и сънувах цветя,
а сега заспивам с тъга и сънувам единствено нощта.
Някога в сърцето ми имаше светлина,
а сега там е пълно със самота...
Някога ще се върне ли, кажи,
или са обречени моите дни?
Някога бледа мечта.
Някога живот отвъд реалността.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алексия иванова Всички права запазени
Идват нови по-красиви и по-щастливи 