Някога рисувах с очи,
а сега в тях има само сълзи.
Някога пеех със глас,
а сега викам от бяс.
Някога бях дете и играех навън,
а сега гледам живота като на сън.
Някога заспивах щастлива и сънувах цветя,
а сега заспивам с тъга и сънувам единствено нощта.
Някога в сърцето ми имаше светлина,
а сега там е пълно със самота...
Някога ще се върне ли, кажи,
или са обречени моите дни? ...