Някога рисувах с очи,
а сега в тях има само сълзи.
Някога пеех със глас,
а сега викам от бяс.
Някога бях дете и играех навън,
а сега гледам живота като на сън.
Някога заспивах щастлива и сънувах цветя,
а сега заспивам с тъга и сънувам единствено нощта.
Някога в сърцето ми имаше светлина,
а сега там е пълно със самота...
Някога ще се върне ли, кажи,
или са обречени моите дни?
Някога бледа мечта.
Някога живот отвъд реалността.
© Алексия иванова All rights reserved.
Идват нови по-красиви и по-щастливи Поздрав! Хареса миKatriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
