Eleya (Елия)
200 422
9.09.2018 г., 22:38 ч.

Някога 

  Поезия » Друга
397 6 10

Ще дойде ден, когато ще зарежа

удобствата на градския уют.

От две козички, зад тревиста мрежа,

ще пълня с мляко калайдисан съд.

 

Две стаи ще запазят безусловно

покоя ми сред този шумен свят.

Ще свиквам да живея здравословно

с откъснат от градината домат.

 

От нея ще надничат жълти ружи -

поникнали от почвата слънца.

Какво забравям, че ще ми е нужно?

Да! Рожбите на моите деца.

 

И пенсията може да ми стига

да купя хляб. За мъничко разкош:

един сладкиш и поетична книга...

Невените ще светят като грош

 

сред летните невероятни нощи.

До мене детството-хлапак ще бди.

Обичам те, животе мой! Все още

аз вярвам в неоткритите звезди!

© Елия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??