Някога
Ще дойде ден, когато ще зарежа
удобствата на градския уют.
От две козички, зад тревиста мрежа,
ще пълня с мляко калайдисан съд.
Две стаи ще запазят безусловно
покоя ми сред този шумен свят.
Ще свиквам да живея здравословно
с откъснат от градината домат.
От нея ще надничат жълти ружи -
поникнали от почвата слънца.
Какво забравям, че ще ми е нужно?
Да! Рожбите на моите деца.
И пенсията може да ми стига
да купя хляб. За мъничко разкош:
един сладкиш и поетична книга...
Невените ще светят като грош
сред летните невероятни нощи.
До мене детството-хлапак ще бди.
Обичам те, животе мой! Все още
аз вярвам в неоткритите звезди!
© Елия All rights reserved.
