линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
835 12221
17.07.2019 г., 9:30 ч.

Някога... 

  Поезия » Друга
885 3 7

Бе времето като монета кръгло,

а в центъра му – целият ни свят,

върти се, и на тъмно, и на светло.

Там миговете (в)се опитват да растат.

 

Притиска ги механиката на съдбата

към ръбчето на пясъчната плът.

Оазисът очаква да плати душата,

и с кучешкия лай камилите да спрат.

 

В пустинната извивка на луната

водата сгушва се и ромонът замира.

Не са му нужни тайните на сетивата.

Лихвар е той – монетите събира…

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??