Jul 17, 2019, 9:30 AM

Някога... 

  Poetry » Other
1021 3 7
Бе времето като монета кръгло,
а в центъра му – целият ни свят,
върти се, и на тъмно, и на светло.
Там миговете (в)се опитват да растат.
Притиска ги механиката на съдбата
към ръбчето на пясъчната плът.
Оазисът очаква да плати душата,
и с кучешкия лай камилите да спрат.
В пустинната извивка на луната
водата сгушва се и ромонът замира.
Не са му нужни тайните на сетивата.
Лихвар е той – монетите събира…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Random works
: ??:??