Някога

Разпиляна същност

вред из Необята –

тръгване, завръщане,

волността на вятър...

Помня всеки залез

озарил небето,

с пламъкът си галещ

луднал ширинето...

Лунните пътеки

бяха ми любими –

тях не може всеки

нощем да ги има!...

Ти да си обсебен

трябва от Луната –

както на молебен

вярващ в Светлината...

С вятърът в хармония

тя бе над водата –

тайнствена мелодия

вплела в тишината...

... Знаех и магии

за страстта (естествено!) –

с нощните стихии

тъй общувах лесно...

Бяха ми познати

даже Боговете,

ходех по водата

както ветровете...

В танц със всеки вятър

беше Светлината –

под небесен шатър

с Вечността в душата...

Лунната пътека

бе до хоризанта

залюляна леко –

тъй съм я запомнил...

...Всичко бе оттатък:

моят Свят... Живота!...

Днес се чувствам жалък

на врата със котва...

Искам да премина

с щуро намерение

във Необяснимото –

Друго измерение...

Може със Съдбата,

или с част от нея –

двама в Необята

пак да заживеем!...

06.01.2022.