palenka (П Антонова)
496 18178
9.05.2024 г., 8:49 ч.

Някога, преди сто лета 

  Поезия
520 1 4

НЯКОГА, ПРЕДИ СТО ЛЕТА

 

Някога, преди сто лета,

теб ли срещнах или любовта?

беше лято, всичко бе

с дъх на сенокос и на море.

Някога, преди сто лета,

плондер гонеше едно момче,

обгоряло слънчево дете,

с гуменки и къси панталонки,

в джобчета със семки и бонбонки.

Днес, след цели сто лета,

на "Крайбрежната" седи

уморена остаряла любовта.

с биричка и незапалена лула.

Но в очите още му гори 

пламъкът от детските му дни,

и една любов несподелена,

спомен изживян по друго време,

някъде във друго измерение.

...някъде, преди сто лета...

А дъхът на сяно и море

и до днес витае в погледа

на старото момче.

© П Антонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??