Някога, преди сто лета
НЯКОГА, ПРЕДИ СТО ЛЕТА
Някога, преди сто лета,
теб ли срещнах или любовта?
беше лято, всичко бе
с дъх на сенокос и на море.
Някога, преди сто лета,
плондер гонеше едно момче,
обгоряло слънчево дете,
с гуменки и къси панталонки,
в джобчета със семки и бонбонки.
Днес, след цели сто лета,
на "Крайбрежната" седи
уморена остаряла любовта.
с биричка и незапалена лула.
Но в очите още му гори
пламъкът от детските му дни,
и една любов несподелена,
спомен изживян по друго време,
някъде във друго измерение.
...някъде, преди сто лета...
А дъхът на сяно и море
и до днес витае в погледа
на старото момче.
© П Антонова All rights reserved.
