Някога съм нежен вятър, друг път изначален грях
Често в тебе влизам нощем
и изкарвам до зори...
Искам да остана още -
разумът ми казва: „Спри!...”
В теб изплаквам си тъгата
или съм безгрижен смях...
Някога съм нежен вятър,
друг път - изначален грях!...
Тръгвам си, но все се връщам -
искам с теб да споделя,
тук съм като в родна къща,
радости и скръб деля!...
Сутрин натъжен приятел
чака да го разведря,
а за друг съм топъл вятър
за премръзнала душа...
Ти за всички значиш много
и си тъй необходим!...
Кой във радост, кой в тревога,
тук се връща, сайт любим!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
