Роби (Роберт)
157 511

Jul 20, 2018, 9:11 AM

Някога съм нежен вятър, друг път изначален грях

Poetry

1.1K 7 19

Често в тебе влизам нощем

и изкарвам до зори...

Искам да остана още -

разумът ми казва: „Спри!...”

В теб изплаквам си тъгата

или съм безгрижен смях...

Някога съм нежен вятър,

друг път - изначален грях!...

Тръгвам си, но все се връщам -

искам с теб да споделя,

тук съм като в родна къща,

радости и скръб деля!...

Сутрин натъжен приятел

чака да го разведря,

а за друг съм топъл вятър

за премръзнала душа...

Ти за всички значиш много

и си тъй необходим!...

Кой във радост, кой в тревога,

тук се връща, сайт любим!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Роби (Роберт)

Тук споделяме радости и болки...И след дълго отсъствие пак се връщаме при приятелите...

2018-10-11T16:12:15+03:00
Веси_Еси (Еси)

Хората правят сайта. Без тях нищо няма да е такова, каквото е. А ти си главна движеща сила тук, Роби, за което всички ние сме ти благодарни. Поздравления за чудесното посвещение!

2018-09-28T14:35:17+03:00
Роби (Роберт)

Благодаря, Мария!...Обичам стиховете с неочакван финал.
Поздрави и на теб!...

2018-08-28T13:06:42+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Определено във финала е заложена изненада, а това прави стихотворението още по-хубаво! Чудесно посвещение, Роби!

2018-08-28T13:02:28+03:00
Роби (Роберт)

Добре си ми дошла, Марина!...
Хубав ден ти желая!...

2018-08-28T11:10:22+03:00

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0