2.07.2012 г., 13:30

Някога в Пасифика

698 0 2

Някога в Пасифика

  

1.Утро:

 

Все тая безтегловност на Душата,

с която тя над Утрото лети

и се разтваря тук, из необята...

Над  Океана...  В тия ширини...

 

Звездите на нощта над мен залязват.

И тъжно си отиват...До една...

Денят ги крие в нежната си пазва...

Играе риба в сънната вода...

 

А въздухът сега на водорасли

упойващият носи аромат

и бавно над Света Нощта угасва...

И  тайнственият й, тревожен Свят...

 

И само още Вятърът го няма

във тая утрин странно закъснял-

да мине като дъх и морска пяна

да смеси пак със разтопен метал...

 

Над Океана сенки не играят

и само Утринната светлина

с вълните се надбягва до Безкрая...

...И все така: вълна подир вълна...

 

В играта те умора не познават

и гонят се до първите зари...

...Изгрява Слънцето... И тихо става:

замира и Стихията дори...

 

....А Красотата спряла мълчаливо

стаеното величие следи...

И лесно е човек във перспектива

Живота си с Мечта да подмени !..

  

2. Вечер:

 

Смрачи се...Първите звезди

потръпнаха на синевата...

Със Вятър в светлите коси

изгря  усмихната Луната...

 

И малки скачащи вълни

подгонени от светлините

подобно палави луни

се заиграха по водите...

   

Една от тях се залюля

и с аромат на водорасли,

и на безкрайност ме заля

във настроение прекрасно...

 

А Вятърът насам-натам,

мотаейки се по вълните

на стихналия Океан,

нощта посрещаше сърдито...

 

От светналите небеса

дойдоха постижимо лесни

очакваните чудеса:

и бивали, и неизвестни...

 

То бе сурова Красота:

Луна, звезди, вълни, Безбрежност...

Обожествена Самота!..

Стихия  обладана  с нежност...

 

....Но заболя ме, че съм сам

в оная много лунна вечер,

във светещият Океан

и плискаща край мене Вечност,

 

та  друга нощ си пожелах

с  носталгия към хоризонта:

мъчително бе, но успях

Живот забравен...

                    ...да си спомня!...

 

 Някога в

Пасифика         

д-р Коста Качев          

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...