Регина (Радост Даскалова)
374 1427
7.04.2008 г., 13:07 ч.  

Някой 

  Поезия » Друга
960 0 16

Някой у мене отчаян изплака,

но слава Богу - никой не чу.

Често го чувам да хлипа в сумрака,

но се преструвам, че просто е шум.



И продължавам да газя през дните,

в мъртви посоки под сиво небе,

и безразлично си плъзгам очите

по обичайните си грехове.



Скрита удобно в разумна черупка,

уподобена и благоприлична,

вписвам се ловко в пейзажи и групи

без да покажа и полъх различност.



Тъжен и много самотен, у мене,

някой понякога, с глас, ще изплаче.

Как да му имам на него проблема?

Аз се отучих отдавна да плача.


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??