Някой
Някой у мене отчаян изплака,
но слава Богу - никой не чу.
Често го чувам да хлипа в сумрака,
но се преструвам, че просто е шум.
И продължавам да газя през дните,
в мъртви посоки под сиво небе,
и безразлично си плъзгам очите
по обичайните си грехове.
Скрита удобно в разумна черупка,
уподобена и благоприлична,
вписвам се ловко в пейзажи и групи
без да покажа и полъх различност.
Тъжен и много самотен, у мене,
някой понякога, с глас, ще изплаче.
Как да му имам на него проблема?
Аз се отучих отдавна да плача.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
