Някой дал ни е душа
Днес е ден да помълча.
И в себе си да се огледам.
Какво като, че нямам си крила.
Щом с дума - подаряваме надежда.
И нямам грош. Ни пукнат лев.
Сал една трошица стискам.
Пазя я за онзи гълъб, дето вчера долетя.
Него да нахраня искам.
Ни съм лоша, ни добра.
Нито черна съм. Ни бяла.
Но някой дал ни е душа.
И трябва да я раздадем докрая!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Всички права запазени
