Днес е ден да помълча.
И в себе си да се огледам.
Какво като, че нямам си крила.
Щом с дума - подаряваме надежда.
И нямам грош. Ни пукнат лев.
Сал една трошица стискам.
Пазя я за онзи гълъб, дето вчера долетя.
Него да нахраня искам.
Ни съм лоша, ни добра.
Нито черна съм. Ни бяла.
Но някой дал ни е душа.
И трябва да я раздадем докрая!
© Виолета All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
