Днес е ден да помълча.
И в себе си да се огледам.
Какво като, че нямам си крила.
Щом с дума - подаряваме надежда.
И нямам грош. Ни пукнат лев.
Сал една трошица стискам.
Пазя я за онзи гълъб, дето вчера долетя.
Него да нахраня искам.
Ни съм лоша, ни добра.
Нито черна съм. Ни бяла.
Но някой дал ни е душа.
И трябва да я раздадем докрая!
© Виолета All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
