12.11.2020 г., 7:38

Някой ден

764 6 18

Някой ден, животът ще се промени,

тогава ще откриеш вярната посока.

Преминал през изкачването на скали,

приведен, носил кръст до своята Голгота.

Някой ден, ще видиш, колко си различен,

че бил си неразбран от другите дори.

И няма нужда да си толкова себичен.

Не чакай- любов и щастие си подари.

В един прекрасен ден ще разбереш,

че не е нужно никому да се доказваш.

И обич, и омраза, на кой ще раздадеш,

единствено сърцето знае и подсказва.

Ще бъдеш себе си. И Демон – зъл, и благ.

И всичко ще ти бъде все едно. Накрая,

ще тръгнеш в Ада за приятел и за враг,

но знаейки, кого не би последвал в Рая.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей! За мен е удоволствие да те видя на моята страничка и на стих, останал назад във времето! Благодаря ти! Желая ти, весели празници!
  • Онзи ден, когато! Харесах!
  • O, да, разбира се че е възможно, просто не трябва да спираме да се търсим... Аз например се намирам в много неща... публикувах го тук преди няколко дни... ако искаш надникни в “Коя съм”. Поздрав!
  • Благодаря ти, Ангелина! Хубаво е да намерим себе си, но дали е възможно?
  • Да, несъмнено всички рано или късно помъдряваме... Хареса ми! Поздравления!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...