За мен си още същото хлапе,
нахакан и самоуверен,
с усмивка, колкото цялото небе,
с очи, събрали космоса безмерен.
За мене си най-ярката искра,
онази, дето връща животи,
и вади от бездни, и блата.
С кипяща кръв, на бързи обороти.
За мен ще си винаги специален,
където и съдбата да те отнесе.
Но обещай ми, че в някой ден печален,
пак ще се върнеш, сърцето ми да спреш,
да събудиш отново жарта на душата
и да запалим отново онези звезди,
с които оставяш по мен отпечатъци.
Знам, ще се върнеш.
Сега върви…
22.08.2015г.
гр. Сопот
© Събина Брайчева Всички права запазени