Няколко стоплящи думи
По улици търсех, по пътеките скитах,
но само пръст и камък намирах.
За няколко стоплящи думи хората питах,
срещнах мълчание, вървях и не спирах.
Ако спра, ще потъне сърцето ми в тиня,
в утайка от хиляди лоши човешки очи.
И слънце да грее, животът без хора е като пустиня,
няколко стоплящи думи докосват с лъчи.
Вече не търся, дори и не питам,
всеки ден дрехи различни обличам.
Няколко стоплящи думи, в мен са, не скитам,
малко са, но за тези, които обичам.
Явор Перфанов
13.07.2020 г.
Г. Оряховица
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Явор Перфанов Всички права запазени