По улици търсех, по пътеките скитах,
но само пръст и камък намирах.
За няколко стоплящи думи хората питах,
срещнах мълчание, вървях и не спирах.

Ако спра, ще потъне сърцето ми в тиня,
в утайка от хиляди лоши човешки очи.
И слънце да грее, животът без хора е като пустиня,
няколко стоплящи думи докосват с лъчи.

Вече не търся, дори и не питам,
всеки ден дрехи различни обличам.
Няколко стоплящи думи, в мен са, не скитам,
малко са, но за тези, които обичам.

Явор Перфанов
13.07.2020 г.
Г. Оряховица