5.05.2020 г., 23:06

Някъде отвъд - някога завинаги

758 0 0

Вървим нагоре, достигаме дъното –

гибелта е навсякъде,

мракът е тук и сега.

Разбеснялата се пролет на тялото ми

не е достатъчна дори за утеха.

Катеричите ми стъпки още дълго

ще засядат във сърцето ти,

но, обещай че няма да плачеш,

защото отвъд ще си ми сетното ридание

и ще сме винаги заедно –

любовта така или иначе е една самота в две души.

 

Спотаи риданието си, мой слънчев дъх,

защото ако съумеем някой ден

да изпълзим със наранени колене

и протъркани до синьо умове

от гигантската оклузия

така небрежно наречена живот,

и сведем същността на болката

до единствена набраздена сълза,

сгромолясала се от окото на мъртъв таралеж,

тогава отвъд досегашния сумрак

ще седнем на звездния хребет,

за да се взрем безмълвни

в разголените си очи.

Невидими. Томителни. Недостижими.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Marielli De Sing Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...