Няма да остана
и не ще помисля
да престана,
не ще измисля
начин да се спра,
не ще се мъча
и да заспя.
Не ще остана в тъча
и не ще дочакам
ти да се сетиш пръв,
не ще те чакам,
не се чувствам като стръв
и ще те заменя...
Да се замисля - как пък не!?
Само хода ще променя
пък да става каквото ще...
© Александра Чикова Всички права запазени