29.03.2005 г., 10:54

Няма

1.3K 0 1

О, любовта, това неземно чувство,
ти възвърна във сърцето ми пусто.
О, кралице с красота неземна,
ти за мен си тъй вълшебна.

Сърцето ми за теб мечтае,
душата ми за теб ридае.
От твоята усмивка аз да се омая,
не, не искам да му виждам края.

Всеки твой поглед лъчезарен,
оставя в мен спомен траен.
Всяка твоя усмивка искряща,
в сърцето ми любов препраща.

Красотата ти ще бди в душата моя,
която ще е винаги и твоя.
Сърцето си на теб поднасям
и последни думи произнасям:
               Обичам те!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павел Стайков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...