Mar 29, 2005, 10:54 AM

Няма

  Poetry
1.3K 0 1

О, любовта, това неземно чувство,
ти възвърна във сърцето ми пусто.
О, кралице с красота неземна,
ти за мен си тъй вълшебна.

Сърцето ми за теб мечтае,
душата ми за теб ридае.
От твоята усмивка аз да се омая,
не, не искам да му виждам края.

Всеки твой поглед лъчезарен,
оставя в мен спомен траен.
Всяка твоя усмивка искряща,
в сърцето ми любов препраща.

Красотата ти ще бди в душата моя,
която ще е винаги и твоя.
Сърцето си на теб поднасям
и последни думи произнасям:
               Обичам те!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павел Стайков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....