Mar 29, 2005, 10:54 AM

Няма

  Poetry
1.3K 0 1

О, любовта, това неземно чувство,
ти възвърна във сърцето ми пусто.
О, кралице с красота неземна,
ти за мен си тъй вълшебна.

Сърцето ми за теб мечтае,
душата ми за теб ридае.
От твоята усмивка аз да се омая,
не, не искам да му виждам края.

Всеки твой поглед лъчезарен,
оставя в мен спомен траен.
Всяка твоя усмивка искряща,
в сърцето ми любов препраща.

Красотата ти ще бди в душата моя,
която ще е винаги и твоя.
Сърцето си на теб поднасям
и последни думи произнасям:
               Обичам те!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павел Стайков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...