Няма безгрешна любов
Грешки, оставени без коментар,
дребни неистини, уж неизречени.
Мисля си: тази любов на кантар
тежка е – вече напълно обречена?
Губя се, лутам се в тъмния хлад,
прошката връща ли порива млад?
Дати, отвъд хоризонта на зимата,
шепот и вик си делят календара.
Късат се белите листи завинаги.
Думиите правят ме сякаш по-зряла.
Знаеш, че сбърка! Кажи ми, любов,
бе ли за моята прошка готов?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Bo Boteva Всички права запазени
