Няма безгрешна любов

Грешки, оставени без коментар,

дребни неистини, уж неизречени.

Мисля си: тази любов на кантар

тежка е – вече напълно обречена? 

Губя се, лутам се в тъмния хлад,

прошката връща ли порива млад?

Дати, отвъд хоризонта на зимата,

шепот и вик си делят календара.

Късат се белите листи завинаги.

Думиите правят ме сякаш по-зряла.

Знаеш, че сбърка! Кажи ми, любов,

бе ли за моята прошка готов?