4.05.2010 г., 22:43

Няма думи

1.3K 0 5

 

 

 

 

Вместо мене фалшивите думи

пресъздават измамна картина.

Цветовете от яркост се губят,

илюзорният фон се разтича.

 

Бутафорно надвикване в рими

заглушава най-тихите чувства,

в гръмогласни метафори скрити.

Замълчи. Да мълчим е изкуство.

 

На света няма думи за всичко.

Аз обичам! - ти казвам без думи.

Твои мисли душата ми срича

и прозрачно е пак помежду ни.

 

Да общуваш със някой безгласно,

мисъл чуждите мисли да вплита

преди думите - леко и ясно,

е магично, прекрасно, щастливо!

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Желева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ангеле, благодаря, общуването преди думите е магия! Човешката душа не разбира от думи...
  • Прекрасно е да кажеш "Обичам те" без думи... просто трябва наистина да го чувстваш...
    Това, което си сътворила също е прекрасно!
    Поздравления!
  • Благодаря ви Нина, Селвер, Тошко.

    Тошко, поезията, и ти, и аз, и всички в сайта, не я правим нарочно, нали. Ако е така, тя става съчинителство на рими без стойност, макар, че все пак римите я правят.
  • Много ми хареса. Не зная дали си го направила нарочно (най-вероятно не) но имаш много рими с ударено "у" и това прави звученето по-напевно
  • Добър стих.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...