May 4, 2010, 10:43 PM

Няма думи

  Poetry » Love
1.3K 0 5

 

 

 

 

Вместо мене фалшивите думи

пресъздават измамна картина.

Цветовете от яркост се губят,

илюзорният фон се разтича.

 

Бутафорно надвикване в рими

заглушава най-тихите чувства,

в гръмогласни метафори скрити.

Замълчи. Да мълчим е изкуство.

 

На света няма думи за всичко.

Аз обичам! - ти казвам без думи.

Твои мисли душата ми срича

и прозрачно е пак помежду ни.

 

Да общуваш със някой безгласно,

мисъл чуждите мисли да вплита

преди думите - леко и ясно,

е магично, прекрасно, щастливо!

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Желева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ангеле, благодаря, общуването преди думите е магия! Човешката душа не разбира от думи...
  • Прекрасно е да кажеш "Обичам те" без думи... просто трябва наистина да го чувстваш...
    Това, което си сътворила също е прекрасно!
    Поздравления!
  • Благодаря ви Нина, Селвер, Тошко.

    Тошко, поезията, и ти, и аз, и всички в сайта, не я правим нарочно, нали. Ако е така, тя става съчинителство на рими без стойност, макар, че все пак римите я правят.
  • Много ми хареса. Не зная дали си го направила нарочно (най-вероятно не) но имаш много рими с ударено "у" и това прави звученето по-напевно
  • Добър стих.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...