Няма как
Аз знам, че в трепетната нощ
не ме отричаш като грях,
дори без всякакъв въпрос
допускаш ме без капка страх.
Във топлия си полуздрач
запалваш бледа светлинка -
не ме виниш, във този миг
ти тръпнеш само по една.
Дошла съм аз без капка срам,
венче от страсти съм увила,
готова съм да газя жар
и няма, няма да си ида.
Ти пусна ме - жена без грим,
цветя и слънце ти донесох.
Коя съм аз? Ах, няма как
да разбереш без да ме вземеш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
Калин, Скитница, Деа, радвам се, че наминахте!
