Аз знам, че в трепетната нощ
не ме отричаш като грях,
дори без всякакъв въпрос
допускаш ме без капка страх.
Във топлия си полуздрач
запалваш бледа светлинка -
не ме виниш, във този миг
ти тръпнеш само по една.
Дошла съм аз без капка срам,
венче от страсти съм увила,
готова съм да газя жар
и няма, няма да си ида.
Ти пусна ме - жена без грим,
цветя и слънце ти донесох.
Коя съм аз? Ах, няма как
да разбереш без да ме вземеш.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
Калин, Скитница, Деа, радвам се, че наминахте!
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
