Няма кой
Няма кой да ми чуе плача.
Няма кой да изтрие сълзите.
Стискам устни и дълго мълча.
А душата отвътре вика.
А душата отвътре боли.
И се моли. В очите се блъска.
И излива плача като стих -
осквернен и ограбен, разкъсан...
Впива в дланите нокти страх,
че зад прага светът ми е черен.
Аз съм тук и сега. Сама.
И те чакам да ме намериш...
Венцислава Симеонова
Няма кой да изтрие сълзите.
Стискам устни и дълго мълча.
А душата отвътре вика.
А душата отвътре боли.
И се моли. В очите се блъска.
И излива плача като стих -
осквернен и ограбен, разкъсан...
Впива в дланите нокти страх,
че зад прага светът ми е черен.
Аз съм тук и сега. Сама.
И те чакам да ме намериш...
Венцислава Симеонова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислава Симеонова Всички права запазени
