Mar 30, 2006, 12:39 PM
Няма кой
Няма кой да ми чуе плача.
Няма кой да изтрие сълзите.
Стискам устни и дълго мълча.
А душата отвътре вика.
А душата отвътре боли.
И се моли. В очите се блъска.
И излива плача като стих -
осквернен и ограбен, разкъсан...
Впива в дланите нокти страх,
че зад прага светът ми е черен.
Аз съм тук и сега. Сама.
И те чакам да ме намериш...
Венцислава Симеонова
Няма кой да изтрие сълзите.
Стискам устни и дълго мълча.
А душата отвътре вика.
А душата отвътре боли.
И се моли. В очите се блъска.
И излива плача като стих -
осквернен и ограбен, разкъсан...
Впива в дланите нокти страх,
че зад прага светът ми е черен.
Аз съм тук и сега. Сама.
И те чакам да ме намериш...
Венцислава Симеонова
© Венцислава Симеонова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Йеп!!!
-
Поздравления и от мен!Много ми хареса.
-
Поздравления!!!!
-
Аз и преди казах , че каквото твое съм чел , винаги е бил великолепно !
-
!!!!
Възхитена съм! -
Навява тъга!Поздрав!
-
Тъжен и хубав стих!
Отново поздравления!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
