22.02.2021 г., 8:22

Няма кой

1.2K 1 2

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

Трудно ми е да призная,

че без теб вървя към края.

Днес обаче ще говоря,

да се върнеш пак те моля.

 

Всички снимки, дето имам

гушкам нощем, с тях заспивам

и всяка вечер аз сънувам

твоите устни как целувам.

 

Спя с играчки като бебе.

Тях прегръщам вместо тебе.

От истината, виж ме, бягам.

Яко лъжа и си вярвам.

 

Авера пита "Как си, брат?"...

Супер съм, пукни от яд.

Нямам нищичко против

да се правя на щастлив.

 

Пускам снимки от хотели...

Ядене, масаж, коктейли.

С тая и оная правя "гепи"

и се преструвам, че съм happy.

 

Излизам, разказвам измислени случки.

В сърцето размазвам поредните бучки.

Наздраве, да пием... Весел, засмян.

Прибирам се после и плача си сам.

 

Печелех и губих,

силно се влюбих

грешно във тебе...

Тръгни си от мене.

 

Какво да направя

да те забравя?

Яко да пия?

Да те убия?

 

Яко водка, кефя адски

тия тука яки мацки,

да но х*я ми умира...

Тях не иска, теб избира.

 

100 жени във моята стая...

Да, но пак за теб мечтая.

Да те замести, няма кой.

Ти си моя, аз съм твой.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Krischo Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Уникален си! Страхотни произведения имаш, жалко, че не си качил всички тук
  • Хаха, през интересни фази преминава мъжката тъга. Точно като женската

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...