22.08.2008 г., 10:47

Няма ни!...

954 0 22
                 Няма ни!...

Усещаше ме ти, че зная всичко,
усещаше сърцето ми, че е самичко,
душата ми, че пуста е - от пясък...
и всеки ден пилее се със крясък!...

Колко много ще ми трябва,
да бъда пак... каквато бях,
колко много пуста радост
в очите ми ще свети - като грях!...

Вече съм безкрайна - като бездна
и лятото... и нощите ми звездни,
но няма в тях на обичта следите...
няма ни - дори и нас самите!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...