Няма ни!...
Няма ни!...
Усещаше ме ти, че зная всичко,
усещаше сърцето ми, че е самичко,
душата ми, че пуста е - от пясък...
и всеки ден пилее се със крясък!...
Колко много ще ми трябва,
да бъда пак... каквато бях,
колко много пуста радост
в очите ми ще свети - като грях!...
Вече съм безкрайна - като бездна
и лятото... и нощите ми звездни,
но няма в тях на обичта следите...
няма ни - дори и нас самите!...
Усещаше ме ти, че зная всичко,
усещаше сърцето ми, че е самичко,
душата ми, че пуста е - от пясък...
и всеки ден пилее се със крясък!...
Колко много ще ми трябва,
да бъда пак... каквато бях,
колко много пуста радост
в очите ми ще свети - като грях!...
Вече съм безкрайна - като бездна
и лятото... и нощите ми звездни,
но няма в тях на обичта следите...
няма ни - дори и нас самите!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
