Aug 22, 2008, 10:47 AM

Няма ни!...

  Poetry » Love
952 0 22
                 Няма ни!...

Усещаше ме ти, че зная всичко,
усещаше сърцето ми, че е самичко,
душата ми, че пуста е - от пясък...
и всеки ден пилее се със крясък!...

Колко много ще ми трябва,
да бъда пак... каквато бях,
колко много пуста радост
в очите ми ще свети - като грях!...

Вече съм безкрайна - като бездна
и лятото... и нощите ми звездни,
но няма в тях на обичта следите...
няма ни - дори и нас самите!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...