ellyst (Ели)
136 867
13.07.2012 г., 14:20 ч.

Няма никаква разлика с вчера... 

  Поезия » Друга
837 0 7
„Ще умра без небе –
не виждаш ли, че съм птица?”
Ст. Пенчева

Спят крилата ми прашни в килера.
Южен вятър в стъклото повя.
Няма никаква разлика с вчера –
все са същите мои крила.
Но стоят си свалени - прибрани
зад кашон, две кутии, метла...
Не че няма сега да ми станат,
не че страх ме е да полетя,
просто... просто ме спъна въжето
на „не бива сама да стоиш”,
на „от утре не пуша”, „диета”,
на роднинското „другите виж”,
на безкрайните „друг път”, „зависи”,
на прикрита с покорност вина.
И забравени, прашни, увисват
тия мои красиви крила.
Щом посегна към тях, мигом чувам:
"Остави ги обратно. Нима
не летя, не бесня, не лудува...
Та сега си голяма жена!"
Без криле оцелях. Но, за Бога!
Вътре в мен ветрове се роят!
И боли ме, че вече не мога
да размахам криле над света.

 

© Ели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Крилете ДА!Човек трябва да мечтае за да остане по-дълго жив.И повече време.Много ми харесва поезията Ви!
  • Повторна констатация: много хубаво пишете! Красиво и мъдро.Начинът на подреждане на мисълта в стихотворенията Ви ми импонира и когато ги чета,сякаш аз съм ги писал Или поне ми се приисква аз да съм ги писал.Благодаря Ви за това!
  • !
  • Вярвам, ще ги намериш, Ели, твоите поне са в килера. Има и по-лоши случаи - подрязване... Поздрав и от мен!
  • Размахала си ги, и то как - с размах, Ели! Благодаря ти за хубавия стих!
  • .......
  • Много хубав... някак ми е постно, ако кажа. Незнам как да го коментирам тоя стих, преживях го сякаш...
    Ще се връщам тук. Поздрав!
Предложения
: ??:??