Няма обич минала
Няма сън. И няма обич минала.
Скрита е в отиващата младост.
Ти не си за ласките изстинала,
още си за погледите радост.
Шлейфът си понесла на комета,
палиш поднебесния фитил.
Взрив превръща в земната планета
нощите във фронт и сладък тил.
Смея ли се аз или пък плача,
знам, ще се изправя в полунощ
и под капишона на палача
миг ще блесна в звездния разкош!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
