Няма сън. И няма обич минала.
Скрита е в отиващата младост.
Ти не си за ласките изстинала,
още си за погледите радост.
Шлейфът си понесла на комета,
палиш поднебесния фитил.
Взрив превръща в земната планета
нощите във фронт и сладък тил.
Смея ли се аз или пък плача,
знам, ще се изправя в полунощ
и под капишона на палача
миг ще блесна в звездния разкош!
© Иван Христов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
