Няма те!...
Няма те!...
Мойте мисли спряха за теб да крещят,
сърцето ми отмерва студено своя път
и няма вече връщане назад -
със мене доста дълго игра си на хазарт!
Отминалите дни са пусти като лава
и няма я у теб предишната жарава,
сега си с много други, но по дори си сам -
очите ти блещукат, а мислите ти - луди!
И всичко, със което аз заспивах,
нима е тъй далече... плаче
душата ми ранена - но какво, че
крещи във мене болката стаена!
И няма те!... Дори да те намеря!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
