Няма вече петък вечер
Няма вече петък вечер
с бира, метъл и шеги,
а приятелите стари
са в различни виртуали.
Самотата ми тежи.
Но реколтата фалшива
в незасятата ми нива,
кой да жъне ми кажи?
Въобще не ми отива
сутрин сам да се напивам
и от страх да се присвивам
като мишка на дръвник.
Докъде ще ме докара
тази пошлост и поквара
с благонравния си лик?
Май на масата му стара
с уж безплатната попара
твърде дълго съм седял.
Вкисвам като плод презрял
и не виждам вече смисъл
да хабя душа и мисъл,
и не зная за какво,
но не ми е все едно,
че отново ми се гади
от логичната награда.
Незаслужена била –
дръжки, трънки, тра-ла-ла.
© Яким Дянков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
palenka - не съм вкиснал, само съм преписвал, точно каквото ми е диктувала музата. Много съм си сладък иначе. А за джибрите си права - много точна дума е в случая, но както знаеш, музата е с предимство
Не бях чувал за единственото число на думата. В наше село само в множествено се ползваше
-
"Вкисвам като плод презрял" - ДЖИБРА си кажи и не се мъчи! Вярно си вкиснал😊хареса ми!
пишех от телефона и сега гледам, че вместо джибра излязло добра.
и на телефон доверие да нямаш вече! -
И на мен ми хареса! Виртуално те поздравявам с една бира по обяд в събота, която ще изпия в чест и на метъла и на готините реални излизания с приятели, които на мен също ми липсват. И бирата ми липсва. Сега съм на безалкохолна. 😭😉 Поздрав!
-
"Вкисвам като плод презрял" - добра! Вярно си вкиснал😊хареса ми!
-
Поздравления! Когато пишем не винаги значи, че нещата ни се случват. Пишем и с поучение, учим и даваме съвет.
-
Какво пречи за бирата и метъла? Те и в четвъртък, и в сряда са добре
-
Приятно.
-
Благодаря, че се отбихте и най-вече, че споделихте впечатленията си.
Квазар - напълно си прав за Метъла, но комбинацията е това, което истински ми липсва.
Валентина - Радвам се че си хванала точно червената нишка на стиха.
Румяна - Разбира се, че си права - Търся своя път всеки ден, защото не следвам чуждите пътеки. Иначе въпросите са риторични. А иначе, държа се в ръце от доста време и не позволявам емоциите да ме изведат от релси
п.п.
Днешното ми стихотворението е продължение на едно мое старо такова:
https://otkrovenia.com/bg/stihove/dovijdane-i-blagodarya-za-birata -
Щом въпроси ти задаваш, дириш път нали и "не ми е все едно". Отговорът пак от теб ще бъде, вземи се в ръце! Поздравления
-
Май на масата му стара
с уж безплатната попара
твърде дълго съм седял.
Лошото е, че с всичко се свиква - и с хубавото, и с пошлото.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
във бидона престоял
що след време със магия
се превръща във......
Наздраве и на теб! Тази вечер всички вървим към една рецепта.