Няма вече петък вечер
Няма вече петък вечер
с бира, метъл и шеги,
а приятелите стари
са в различни виртуали.
Самотата ми тежи.
Но реколтата фалшива
в незасятата ми нива,
кой да жъне ми кажи?
Въобще не ми отива
сутрин сам да се напивам
и от страх да се присвивам
като мишка на дръвник.
Докъде ще ме докара
тази пошлост и поквара
с благонравния си лик?
Май на масата му стара
с уж безплатната попара
твърде дълго съм седял.
Вкисвам като плод презрял
и не виждам вече смисъл
да хабя душа и мисъл,
и не зная за какво,
но не ми е все едно,
че отново ми се гади
от логичната награда.
Незаслужена била –
дръжки, трънки, тра-ла-ла.
© Яким Дянков All rights reserved.
