Нямам вече нищо
Загубих всичко, което имах,
за да бъда твоя, обич моя,
направих всичко, което искаш
и пак е малко, все е малко.
Загубих своето достойнство,
потъпках гордостта си своя,
болката във мен не стихва,
а времето не чака.
Загубих себе си в тази любов,
но пак съм жива, живеейки
по навик, сърцето ми е празно -
не ще вече да обича,
само кърви и изгаря бавно.
© Миглена Маринова Всички права запазени