Нямам вече нищо
Загубих всичко, което имах,
за да бъда твоя, обич моя,
направих всичко, което искаш
и пак е малко, все е малко.
Загубих своето достойнство,
потъпках гордостта си своя,
болката във мен не стихва,
а времето не чака.
Загубих себе си в тази любов,
но пак съм жива, живеейки
по навик, сърцето ми е празно -
не ще вече да обича,
само кърви и изгаря бавно.
© Миглена Маринова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
