Нюанси
НЮАНСИ
Все още търся светлината
в неоновите лампи, във свещта.
После бавно изминавам стъпалата
към своя дом и самота.
А дните минават и черни, и бели.
И нощите също минават.
А какво от живота сме взели,
щом всичко остава?
В небето люлее се лъч самолетен,
червенее в залеза бялата диря.
И моя път от пожари изплетен
своя пристан в безкрая намира.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Стефанова Всички права запазени
